В софийското село Голеш с експлоатацията на мина Станянци се стига до изграждането на железопътното отклонение Калотина – Станянци. Това се случва за период от три години – между 1963-66-та. Отпуснатите за целта средства за от Министерството на енергетиката, а самото отклонение бива включено като част от българските държавни железници и се използва главно за пътнически и товарни превози. Общата дължина на трасето достига 16 км, а композициите тръгват от София. Впоследствие на гара Драгоман към тях се прикачват товарни вагони. До 200-та година локомотиви на дизел теглят пътническите влакове, а от 2002-ра те са окончателно спрени и от тогава се извозват само товарни вагони. В мина Станянци се добиват лигнитни въглища и всичката продукция се транспортира с влаковете до ТЕЦ Бобовдол. По трасето има общо две гари и седем спирки, а по-късно този жп участък се причислява към линията София – Цариброд. През 1985-та в селото живеят общо 155 на брой жители.
Свети Йоан Кръстител е името на местния православен храм, построен окончателно през 1900-та година. Трима жители на Голеш теглят заем от една банка в Цариброд за строежа на храма, а срещу отпуснатите пари те ипотекират нивите си. Въпреки че в църквата няма стенописи, строителите са до един от Висока и правят всичко възможно постройката да има цялостен и завършен вид. Впоследствие местното население събира и връща парите на тримата кредитори. Големи икони и допясани образи на апостолите – на тези две части е разделен иконостасът на храма, който представлява еднокорабна постройка с три кубета. До 1989-та година се правят частични ремонти на храма, а през 2008-ма е направен последният такъв. При него се поправя покривът, като фирма от Самоков се заема с ремонтните дейности. Парите за тях са събрани отново под формата на дарения от местните жители. Преди да възникне църквата, селото няма православен храм. Тук обаче има и манастир, носещ името Николай Летни и започнал да функционира от 1896-та година. Шест оброчни кръга са известни на територията на селото, посветени съответно на Николай, Илия, Петър и Павел, Спас и Георги. Те до един са светци, а преди всеки от родовете има свой оброк.
Родовете се събират и отслужват курбан, а към момента църквата в Голеш все още продължава да функционира. Манастирът Николай се намира само на километър в североизточна посока от селото и е разположен в местност с името Батлак. Местните разпространяват легенда, съгласно която тяхната съселянка баба Джонка сънува, че трябва да намери манастир около селото. По-точно сънува основите му и така започва копаене на места, на които на хората се струва, че е подходящо той да се построи. Основите на олтара на църквата плюс оброчен кръст биват намерени, след като Джонка вижда, че някъде нещо гори. Върху намерените основи се издига малка църква, а единственото осветление в нея идва от разположено малко прозорче върху олтара. Без иконостас и без да е изографисана, църквата е така направена, че олтарът е разделен от наоса с преграда от дъска. Иконите пък са изцяло книжни и не са рамкирани. Най-ценна е иконата на Йоан Кръстител.
